Revista Crítica de Historia de las Relaciones Laborales y de la Política Social
ISSN versión electrónica: 2173-0822
Екологично право: Обща част [Environmental Law in the Republic of Bulgaria: General Part]. George Penchev [Texto en búlgaro]
Manuel J. Peláez
Miriam Seghiri
Abstract: A very useful textbook entitled Environmental Law in the Republic of Bulgaria: General Part (in Bulgarian)1 has been published in 2011 in Bulgaria. Its author, Professor George Penchev, PhD, is a lecturer in Environmental Law in the Faculty of Law in Plovdiv University. He is also the author of six books and 170 articles mainly in the field of Environmental Law (its national and international aspects). The reviewed book consists of a preface, 14 chapters, conclusions, and lists of literature and useful Internet web sites in the field of environmental protection.
The first four chapters are dedicated to some general theoretical problems in Environmental Law, especially the role of Law for the solving of environmental problems (chapter 1); Environmental Law as a branch of the legal system in the Republic of Bulgaria (chapter 2); the State’s environmental policy and its principles (chapter 3); and, the sources of Environmental Law (chapter 4). The author considers that Environmental Law is a complex branch of Law which regulates two kinds of public relations –those related to the protection of the environment from pollution and the ones which refer to a rational use of natural resources (p. 26). He emphasizes the fact that the system of the Environmental Law is divided into two parts –general and special. The general part is related to legal tools with more general meaning for the protection of the environment whereas the special part is dedicated to the protection of the separate components of the environment or to the activities with significant impact on its state (p. 30). According to Professor Penchev, the State’s environmental policy consists of ideas, principles and practical approaches to solve ecological problems in society, regulated by regulations and documents adopted by the competent authorities (p. 31). The following five chapters relate to the powers of central (chapters 5-7) and local (chapter 8) administration in the field of environmental protection, as well as to the rights of non-governmental organizations in this field (chapter 9). Special attention is given to the Ministry of Environment and Waters as a special body for the implementation of the State’s environmental policy (pp. 72-81). The author shows the trend towards the increase of the local authorities’ power in the field of environmental protection in Bulgarian legislation as well as the necessity of administrative capacity and financial resources (p. 105). In chapter 10 different kinds of liability for the infringement of environmental legislation are evaluated, and, in chapter 11, compulsory administrative measures are analysed. The author considers that, from a theoretical point of view, it is possible to create a special kind of liability, which he calls “ecological financial liability” for legal persons in the field of environmental protection (p. 120-122). The last three chapters are devoted to some legal tools with general meaning for the protection of the environment as a whole, such as environmental impact assessment (chapter 12), ecological assessment of plans and programmes (chapter 13) and the right to information on the environment (chapter 14). According to the author, environmental impact assessment is a procedure regulated by law for the assessment of the negative effects caused by significant antropogenic impact on the environment through investment projects (p. 128). He emphasizes that ecological assessment is also a procedure regulated by law, but for the assessment of the negative effects caused by significant antropogenic impact on the environment through plans and programmes (p. 147). Both procedures are legal tools with a preventative character for environmental protection. Finally, some general conclusions are drawn in order to improve Bulgarian environmental legislation and its implementation. As for the features and contents of the reviewed book, it can be concluded that it is very interesting and useful not only for students and lawyers in practice but also for ecologists.
Key words: Environmental Law, General part, Textbook.
През 2011 г. в България е публикуван много полезен учебник, озаглавен „Екологично право на Република България: Обща част”. Авторът му, проф. д-р Георги Пенчев е преподавател по екологично право в юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Освен това той е автор на 6 книги и около 170 статии, студии и научни доклади главно в областта на екологичното право (национални и международни аспекти). Рецензираната книга се състои от увод, 14 глави, заключение, списъци с ползвана литература и полезни интернет-страници в областта на опазване на околната среда.
Първите 4 глави са посветени на някои по-общотеоретични проблеми на екологичното право, и по-специално ролята на правото в разрешаване на екологичните проблеми (глава 1), екологичното право като отрасъл на правото (глава 2), държавна екологична политика (глава 3) и източници на екологичното право. Авторът застъпва становището, че екологичното право е комплексен правен отрасъл, който регулира два основни вида обществени отношения, а именно: а) свързани с опазването на околната среда от замърсяване, и б) свързани с рационалното използване на природните ресурси (с. 26). Той изтъква, че системата на екологичното право се подразделя на две части – обща и специална. Общата част се отнася до правни средства с по-общо значение за опазването на околната среда, а специалната част е посветена на опазването на отделните компоненти на околната среда или на дейности със значително въздействие върху нейното състояние (с. 30). Според проф. Пенчев държавната екологична политика представлява съвкупност от идеи, принципи и практически подходи за разрешаване на екологичните проблеми на обществото, уредени в нормативните актове и документи, приети от компетентните органи (с. 31).
Следващите 5 глави са свързани с компетентността на централната (глави 5 - 7) и местната (глава 8) администрация в областта на опазване на околната среда, както и на правомощията на неправителствените екологични организации в тази област (глава 9). Особено внимание е отделено на Министерството на околната среда и водите като специализиран орган за провеждане на държавната екологична политика (с. 72 – 81). Авторът посочва тенденцията към увеличаване на правомощията на местната администрация в областта на опазване на околната среда в българското законодателство и необходимостта от административен капацитет и финансови ресурси (с. 105).
В глава 10 са разгледани характерните особености на различните видове юридическа отговорност за нарушаване на екологичното законодателство, а в глава 11 – принудителните административни мерки. Авторът лансира идеята за нов, самостоятелен вид юридическа отговорност, наричана от него „екологоправна имуществена отговорност” на юридическите лица в областта на опазване на околната среда (с. 120 - 122).
Последните 3 глави са посветени на някои правни средства с по-общо значение за опазването на околната среда в нейната цялост като оценка на въздействието върху околната среда (глава 12), екологична оценка (глава 13) и право на информация за околната среда (глава 14). Според авторът оценката на въздействието върху околната среда е правно регламентирана процедура за оценка на отрицателните последици от значителното антропогенно въздействие върху околната среда чрез инвестиционни предложения (с. 128). Той подчертава, че екологичната оценка също е правно регламентирана процедура, но за оценка на на отрицателните последици от значителното антропогенно въздействие върху околната среда чрез планове и програми (с. 147). И двете процедури са правни средства с превантивен характер за опазването на околната среда.
В заключението са направени някои по-общи изводи от разгледаната правна уредба и препоръки за нейното усъвършенстване. В резултат на извършения анализ на горепосочената книга може да се направи изводът, че тя несъмнено ще бъде полезна не само за студентите и специализиращите в областта на екологичното право, но и за специалистите-еколози. [Recibida el 18 de julio de 2011].
NOTA
1 Пенчев, Георги. Екологично право: Обща част. София, Издателство “Фенея”, 2011, 192 с.
Nota bene:
Si necesita algún tipo de información referente al artículo póngase en contacto con el email suministrado por el autor del artículo al principio del mismo.
REVISTA CRÍTICA DE HISTORIA DE LAS RELACIONES LABORALES Y DE LA POLÍTICA SOCIAL es una revista académica, editada y mantenida por Revistasdederecho.com. La revista dejó de depender de la Universidad de Málaga en noviembre de 2013 y de www.eumed.com en noviembre de 2020, fecha en la que se conformó www.revistasdederecho.com. Para cualquier comunicación, envíe un mensaje a mjpelaez@uma.es, seghiri@uma.es o info@revistasdederecho.com.